The Hidden Stone

The Ryōan-ji temple in Kyoto, Japan is famous for its eminent stone garden. It is of great cultural and historical importance and is included in the UNESCO World Heritage List. Ryōan-ji was built by Hosokawa Katsumoto in 1450.

Fifteen black unpolished stones are arranged in five groups, so that when the viewer is looking at the row of 15 stones from any angle, one of them is always out of sight, hidden from the other stones. Only fourteen of the boulders are visible at one time. The garden symbolizes the teachings of Zen Buddhism, realizing the current moment and insight into the essence of things through personal experience.

What is the meaning of the garden? Some say that its landscape resemble islands in a stormy stream, while others see mountain peaks emerging from the fog. There are also those who believe that the garden does not symbolize anything, but is just an abstract composition of objects in space, which aims only to incite meditation. From a certain angle, the arrangement of the stones resembles the shape of a tree, familiar to us from nature, but even this is probably a speculative, purely visual interpretation. Perhaps somewhere in there lies the secret in creating and contemplating the garden – to take away the viewers’ ability to “see visually”. Only then we could see what is hidden – the fifteenth stone, maybe.

There are dozens of interpretations of what the wise monk invested centuries ago in these fifteen untreated stones, scattered on the white sand. You take a step around the sand rectangle and again, only fourteen stones are visible. The fifteenth, the one that was hidden a minute ago, is now among them, but another one has disappeared. Take another step – the same brilliantly designed chaos is happening again – it turns out that no matter where you stand, one of the stones always remains hidden. It is a visual model of the knowledge and an esoteric metaphor. No matter how much we search, something will inevitably remain unknown, uncalculated, unconsidered. We are so sure that we see everything that it doesn’t occur to us that there is something else, which we cannot see. You can ask the multitude of people on the opposite side of the garden – they see exactly the same number of stones. But everyone sees their own fourteen stones.

Maybe the meaning of the garden is that people perceive the same thing differently, everybody in their own way? What is more, it would not occur to the eastern people to say: “I see the world correctly, and the others do not”.

Darina Peeva and Rositsa Getsova present an interpretation of the hidden stone in the Arosita Gallery – a mirror installation, graphics, objects and video, a different way to find the hidden in ourselves, or to bring out the things we hide.

Arosita Gallery, 12 B Vrabcha Str., Sofia.

Vernissage: July 1, 17: 00-20: 00

Дарина Пеева и Росица Гецова

Невидимият камък

01 – 15. 07. 2021

Невидимият камък

Храмът Рьоан-джи е известен със своята знаменита градина с камъни в Киото, Япония.

Той е голямо културно и историческо значение и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

15 черни необработени камъни, организирани в пет групи. От която и да било гледна точка на посетителите в градината от този ред на 15-те камъка винаги един е извън погледа, скрит от другите камъни. Всеки вижда 14 камъка от своята гледна точка. Градината е символ на учението на дзен будизма, осъзнаване на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.

Какво е значението на градината ? Някои оприличават пейзажа ѝ с острови в бурен поток, а други – с появяващи се от мъглата планински върхове. Има и такива, които смятат, че градината не символизира нищо, а е просто абстрактна подредба на обекти в пространството, която цели само и единствено да провокира медитация. От определена гледна точка разположението на камъните напомня формата на дърво, позната ни от природата, но дори това вероятно е спекулативна, чисто визуална интерпретация. Може би някъде там се крие и тайната при създаването и съзерцаването на градината – да отнемем на погледа способността “да гледа визуално”. Едва тогава ще видим скритото – може би петнайсетия камък.

По десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах в петнайсетте необработени и различни по големина черни камъка, пръснати по белия пясък. В градината са разположени петнайсет камъка. А в действителност се виждат само четиринадесет. Петнадесетият не се вижда. Скриват го съседните. Прави се крачка по дървената галерия около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринайсет камъка. Петнадесетият – същият, който досега е оставал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг. Следваща крачка – същият гениално планиран хаос се осъществява отново – оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора. Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината – те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринайсет камъка.

Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин, всеки – по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: “Аз виждам света правилно, а останалите – не.” Може би ключът към заложената в “Градината с камъните” идея е конституцията, съставена, както твърдят японските хроники, от принц Сьотоку още през VII век, която и до ден днешен поразява с дълбочината си? “Всеки човек има сърце. А всяко сърце има свои наклонности. Той смята това за добро, а аз – за лошо. Аз смятам това за добро, а той – за лошо. Но съвсем не е задължително аз да съм аз да съм мъдрец, а той – глупак. И двамата сме обикновени хора.”

Дарина Пеева и Росица Гецова представят интерпретация на невидимият камък. Огледалната инсталация , графиката и обектите са различен начин да открием сритото в себе си или да извадим нещата, които крием.