СЛОВО И МЕМОВЕ

„Слово и мемове“ е интердисциплинарен художествен проект, чрез  който се поставя генералният въпрос за преодоляването на липсата на диалог между различни области на вярата. Целта е чрез художествени средства и междуличностни взаимодействия, целенасочено търсени в широк технологичен и комуникационен диапазон, да се породи нова ситуация на толерантност.

Първото условие за осъществяване на диалог е свързването. От това произтича необходимостта да се създаде поле за среща между участниците. Актуалното състояние на средата както на микро (отделния индивид), така и на макро и мега ниво (общността, държавата, наддържавното обединение, глобалният свят), може да се определи с усещането за несигурност и загуба на увереност в способността за справяне с динамично променящата се социална, културна и икономическа реалност. При такива обстоятелства, всеки се обръща към традицията на своята вяра – религиозните – към Бог, вярващите в науката – към научните постижения и технологиите, а вярващите в изкуството – към естетическите си идеали.

От гледна точка на използваните в проекта материални и формални посредници (medium), които обуславят включените художествени произведения, можем да кажем, че се поражда специфична ситуация на взаимно проникване, дори за „разтваряне“ на границите, между художествените средства. Терминологично това е генериране на мулти- и интер-медиум. Изборът на художествена стратегия, която се базира на смесването, напълно съответства на целта на проекта. Идейна близост до тази концепция намираме в разработената от Никола Бурийо „релационна естетика“. Според него: „Ако преди художествения дискурс се е вписвал в строго установени рамки, то днес смесването от всякакъв род има силата на закон”[1]. В съгласие с постулираното от френския теоретик, можем да кажем, че в настоящия проект целенасочено се търси създаването на взаиморъзки и инверсии на съзерцателни и функционални качества, в контекста на сложни взаимодействия и взаимни прониквания между изкуство и социална, културна, институционална, религиозна, политическа и физическа реалност.

Съществува място, което в своето историческо развитие е придобило характеристиките на описаното по-горе смесване. Това е Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Тази институция на изкуството се помещава в сграда, която е проектирана, и е била действаща религиозна среда – синагога, отнета от еврейската обшност на град Бургас. Вместо поле за конфронтация, отдалечаване и неразбиране, бившата синагога и настояща галерия днес е място за свързване. Свидетелство за това е мнението на г-жа Алберта Алкалай, която е председател на Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“. В своя статия тя казва, че превръщането на Бургаската синагога в картинна галерия е „символичното спасение на синагогата от варварското поругаване на храма”[2].

Относно названието на проекта.

„Слово и мемове“ е хетерогенно „многослойно“ съчетание, носител на нива на несигурност и крехко равновесие между конкуриращи се идейни ядра. Сглобка от разнородни елементи, чиято близост поражда вътрешно напрежение, но и увереност в способността за удържане на различието в сложна цялост. Нека дискутираме отделните понятия.

Думата „слово“ може да се тълкува двузначно. Това поражда необходимостта да посочим категорично, че под „Слово“ се има предвид Божието слово в религиозните традиции на юдаизма и християнството. Конкретно може да се види „Евангелие от Йоан“, където се казва: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бог, и Словото бе Бог“[3]. Различието между двете монотеистични религии не е в приемането на Словото, а в Неговата проява. Евреите разкриват Бог чрез Тората – пряка проява на Божието слово, а християните приемат Иисус Христос за човешко превъплъщение на Словото. Тази гледна точка може да бъде поставена и в много по-широк религиозен контекст, защото мистици от други религиозни доктрини също дискутират този проблем. Според Махарадж Сардар Бахадур Джагат Сингх: „Хората от всички религии в света – хиндуисти, мюсюлмани, сикхи, християни, евреи и всички останали са съгласни, че без Нам [Името или Словото] не е възможно да се получи спасение“[4]. Идеята за различие между словото, разбирано като кодиране-декодиране на конвенционално възприети знаци и подреждане на символи в говоримия човешки език, и Божието слово, като творяща надчовешка и несетивна същност, създава първото ниво на несигурност, което е заложено в проекта.

„Мем“ е термин, въведен от Ричард Докинс, с който се означава идеята за „единица културно предаване, или единица имитация“[5]. „Мем“ е аналогия на Ген, ДНК молекулата, която е репликиращата се същност на биологичните същества. С този термин Докинс свързва културната и генетичната еволюция. Примери за мемове са: „мелодиите, идеите, крилатите фрази, начинът на обличане“, включително и идеята за Бог[6]. Реплицираните единици културно предаване подлежат, както и биологичните видове, на естествен и изкуствен подбор, могат да се имитират без промяна или да „мутират“. В концепцията на Докинс продължителността на съществуването на даден мем зависи от „плодовитост и точност на копието“, от разпространението и приемливостта на отделните копия, прескачащи от ум в ум. Някои „реплики“ се разпростират сред много хора, но за кратко време. Такива са популярните песни и модните аксесоари. Други са много трайни, като религиозните закони, изкуството и социалния ред. Относно едно от качествата на мема, което е „верността на копието“, Докинс казва следното: „Мемовете се предават в променена форма… Създава се впечатление, че предаването на мемовете е подчинено на продължителна мутация, както и на смесване“[7]. Второто ниво на несигурност се задава от вида на смесването между единиците културна репликация, както и от присъщия за всеки мем стремеж да се разпространи без изменение.

Трето, генерално ниво на несигурност е кодирано в самото съчетание между противостоящи понятия, родени от религията и атеистичния неодарвинизъм. Връзката между тях е, че те карат отделния човек да разбере своето възможно подчинено положение спрямо Бог или „себичният ген“. И в двата случая, решенията и стремежите на субективният Аз, са илюзия за субективност.

Видове вяра, които са заложени в проекта.

• Монотеистичните религии юдаизъм и християнство.

• Строгата наука и атеизмът, заложени в етологията на англииския учен Ричард Докинс, които са изведени в теоретичните рамки на труда „Себичният ген“.

• Вярата в специфичното социално свързване между организатори, артисти и публика, която се базира на институцията на художествената галерия.

• Вярата в съвременното изкуство, която се основава на възможното взаимно проникване на идеи от всякакво естество. Пример в това отношение е така наречената „релационна естетика“, разработена от френския теоретик на изкуството и куратор Никола Бурийо.

Все повече хора, принадлежащи към посочените по-горе видове вяра, се стремят към преодоляването на различията и сближаването между отделните идейни ядра. Различността в ценностните системи не се тълкува като повод за отдалечаване и непримирима враждебност, а като възможност за обогатяване и разширяване на културните хоризонти. Пример в това отношение е статията на Димитър Помпаринов със заглавие „Проблеми и възможности за юдео-християнски диалог“[8]. Българският богослов вижда основния проблем за осъществяването на дилог с другия, което води до пораждане на неразбиране и критично разделение, в „липсата на еднакъв подход към изходните предпоставки“[9]. Всеки от участниците в диалога претендира, че неговата ценностна система се позовава на истината, а вярата е „непосредствената убеденост в притежаване“ на тази истина[10]. Докинс вижда истината в спасението на най-силните гени и репликирането на идеи. Изкуството функционира по различен начин. Както християнството и юдаизма, то също може да претендира за спасение след смъртта, например на името на авора на конкретен шедьовър или на самата идея, но без да сочи един възможен метод за осъществяване на това. Напротив! Изкуството е вяра в неограничените възможности, включително и за спасение, но никога не претендира, че е единственият правилен път.

Относно художествените средства.

Използваните средства са подчинени на идеята за репликиране и вариации на копията като потенциални възможни способи за същетсвуване на образи, предмети и ситуации. За разлика от постулираното от Ричард Докинс оцеляване на разпространените без промяна мемове, в настоящия художествен проект се търсят най-нетипичните копия. Тези, които отстояват идеята за различното и нестандартното. Вместо широко наложени мемове, те онтологично могат да се определят с понятието контраклишета. Една от творческите стратегии, разработена от Дарина Пеева в рамките на проекта, се базира на технологичните грешки в копирането на триизмерни дигитални форми. Всяка „грешка“ е повод за творческа интерпретация и вдъхновение, което води до нови образни съпоставки. Получените изображения се представят успоредно с цифрови стойности, чрез т.н. хекс (hex) код – шестнайсетична бройна система от динамични символи. За название на произведенията Пеева използва игра на думи и алюзия: хексограм – изображения на хекс код; и хексаграм – шестоъгълник, еврейската звезда.

Друга гледна точка предлага Атанас Тотляков. Използват се два различни типа знаци с неясни значения. Първият е обект, клише изработено чрез непосредствен отпечатък от скала, върху която се намира така наречения „Ситовски надпис“. Учените спорят дали това изобщо е вид надпис, какво е неговото значение, кога и от кого е създаден. Идеята е да се даде потенциална възможност за неговото тиражиране и превръщането му в мем, като значението остава отворено за интерпретация. Копието (клишето) актуализира оригинала като произведение на изкуството, и в същото време дава заявка за технологичното му възпроизводство. Други знаци, към които се насочва вниманието, са следите от самолетите, които те оставят за кратко в небето. И тук интерпретацията е зависима от културните стереотипи на рецепиента (публиката). Едни могат да видят траектории на свързване между хората, а други, красиви графични символи, които се свързват хармонично с формите на облаците.

Третата гледна точка е тази на Добрин Русинов. Авторът разработва виртуална реалност, която възстановява първоначалния интериор на пространството, а именно Бургаската синагога. Работи се както с архивни документи, така и с непосредственото описание от свидетели, например по спомените на Естер Михаел Асса, родена в Бургас през 1927 година. Начина на представянето на тази част от проекта пред публика става посредством специални технологични устройства, които напълно „потапят“ зрителя в компютърно генерираната 3D реалност.

Доц. д-р Атанас Тотляков

10.10. 2020 г.

[1] Буррио, Н. Что такое „оперативы реализм”? Художественный журнал, 1 1993
[2] Алкалай, А. Бургаската синагога – голямото бижу на една малка еврейска общност, http://alef-bg.org/%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D0%B6%D1%83-%D0%BD/
[3] Евангелие от Йоан (1:2, 3)
[4] Сингх, М. Наука за душата, Рада Соами Сатсанг Беас, 1996, с. 63
[5] Докинс, Р. Себичният ген, Изток-Запад, 2015, с. 257
[6] Пак там
[7] Пак там, с. 260
[8] Помпаринов, Д. Проблеми и възможности за юдео-християнски диалог//Библия, Култура, Диалог, С. 2010
[9] Пак там
[10] Пак там